Ако някога си си мислил, че в България бюрокрацията е голяма, то със сигурност би променил мнението си ако ти се наложи да се срещнеш с бюрокрацията в Индия. Това беше едно от нещата, които ме удариха още от първия ден и след седмица най-после бях свършил всичко необходимо и можех да си отдъхна.

И докато един приятел се бъзикаше, че просто са много хора и трябва да се намира работа на всички, затова всички процедури са ненужно усложнени, човек наистина се чуди кому е нужна всичката тази бумащина, особено в Индия на високите технологии, Индия, която има стремежа да бъде сред лидерите в Азия в IT бранша, Индия, която се старае да бъде модерна, сигурна и отворена към света страна.

И за да подгрея за следващите редове ето първото нещо, за което се сетих след първите 30 минути чакане от гише на гише:

Няколко генерални извода (макар принципно да съм против генерализирането): Всяка административна сграда има на входа си охрана (всъщност почти всяка сграда има охрана), при служителите там човек задължително трябва да се запише в тетрадка, в която да остави доволно количество лични данни. Възможно е да се поиска и записване в същата тетрадка и при излизане, но не винаги и не задължително. Влизайки вътре обикновено няма табелки, които да ти кажат къде трябва да отидеш и какво трябва да направиш. Следваш тълпата и правиш каквото и тя. Попадайки на правилното място обикновено има първи служител, който гледа дали носиш всичко необходимо и ти дава номерче да чакаш. Само че номерата са за отделно гише, въпреки че примерно всички гишета правят едно и също. И обикновено с Марко Тотевския си късмет ти попадаш на най-бавния и най-педантичен служител. Редовно получаваш няколкостранични формуляри, в които на няколко места попълваш едни и същи данни. В повечето случаи формулярите са поне в два екземпляра и нямат екстрата да имат индиго или нещо подобно, просто си ги попълваш по няколко пъти. Нещото, което винаги трябва да носиш със себе си е поне едно (най-добре 3-4) копие на паспорта и визата си. Любимото е пък за абсолютно всяко нещо да ти се искат по две снимки. Независимо дали говорим за виза, паспорт, издаване на разрешително за пребиваване, записване за лекции или просто регистрация за мобилен телефон с предплатена карта - ВИНАГИ се искат по 2 снимки. Гишетата за плащане на услугата обикновено са възможно най-далеч от гишетата, в която се извършва административната дейност, така че да не губиш форма. Всеки документ се подписва от ръководителя и от никой друг, очевидно шефът се чувства наистина шеф и достатъчно важен само ако лично разрешава. Друг е въпросът, че вероятно не си прави труда да чете какво подписва, само слага подпис. И в това се изразява целодневната работа.

В общи линии горното важи за почти всяка институция. Нещата, които се наложи да направя аз бяха:
- да се регистрирам в хостела си (три формуляра, четири снимки, плащане в банка намираща се на другия край на кампуса - 20 мин. път);
- да се регистрирам като гостуващ студент (един формуляр, три гишета, на едното ти дават още два, както и разписка, с която отиваш на касата, която е в друга сграда, за да платиш, от където пък ти дават потвърждение, че си платил, с което се връщаш при второто гише, за да ти даде студентска карта);
- да говоря с декана и няколко заместника, за да си избера лекции;
- да се запиша за лекциите (четири формуляра);
- да получа удостоверение, че през този семестър ще съм студент (два дни чакане, един път над 3 часа, за да ми кажат да отида утре. В крайна сметка получих един документ написан на Word и разпечатан на принтера до бюрото на служителя, но подписан от баш шефа);
- да се регистрирам в бюрото за чужденци (четири формуляра, по четири копия от всичко, което имам като документи, четири снимки - задължително на бял фон - върнаха един от колегите, защото снимките му бяха на сив фон и му се наложи да чака 7 часа), където получих цяла книжка като паспорт, в която трябваше да въведа какви ли не лични данни, включително с кой полет на коя авиокомпания съм пристигнал. (Пътуването до въпросното място с local train си е част от THE Mumbai Experience и за него ще пиша специално в отделен пост.)

Като си купувах предплатена SIM карта за мобилен телефон бях принуден да дам две снимки, копие от паспорта и визата, удостоверение за адреса си, както и да почакам около 15 минути.

Когато веднъж човек се справи с всичко обаче нещата са наред и никой не те закача, но определено оставаш с впечатлението, че не е толкова лесно да дойдеш просто в Индия, да се настаниш и да започнеш работа, нещо, което в България би минало без много проблеми. В общи линии донякъде хората са загрижени за сигурността си, но и прекаляват. Има още път да се извърви докато бюрокрацията бъде намалена до разумни граници.

Боян Расате е мъдър. Може и да си мислите иначе, вероятно защото с действията си той показва една друга, по-темпераментна страна от себе си, но думите му обикновено не казват почти нищо друго освен “Боян Расате е мъдър” (с гласа от трейлърите).

Та значи, Боби ходи на един митинг на едни гееве. Това вече го обсъдихме. Там той вилня и биде арестуван, а впоследствие и осъден на шест месеца пробация. Това означава, че още пет месеца и малко той ще ходи всяка седмица до РПУ-то и ще говори за детството си с един мустакат чичко и накрая ще се прегръщат - напълно хетеросексуално, разбира се. По този случай Боби казва, че “е на достатъчна възраст, за да може да бъде оказвано върху [него] някакво превъзпитание - още повече, че [той] вярва в това, което прави. Ние ще правим това, което трябва да се направи, и няма да се повлияем от това дали има опасност за нас и дали ще последват наказания.”

Хвала, Боби! Браво! Ако всички престъпници, педофили, бесепари, гееве и изобщо всичките отрепки възприемат здравия ти поглед - и нека! - върху нещата от живота, мисля че трудно ще ги озаптим с един-два хвърлени камъка по време на мирния им митинг или някаква си Конституция; сборът от тия неща за такъви силни българи ще има спиращата сила на мушица в предното стъкло на устремен голф три.

Батман Две е много добър филм, но е маса далеч от топ 1, топ 3 или дори топ 100 филма на всички времена. Споделих това случайно, просто защото това е една лесна и именно за това любима тема, а напоследък - видимо - не пиша романи.

Страст на кристали и бурни танци :)

Така както аз го виждам, всичките имаме основно три избора пред себе си - да изпаднем в дива полемика дали има смисъл от този ден, да напишем нещо по темата или да заебем. Кво ще го бъде?

Позабавих се с втората част от приключенията ми в Индия, но ще наваксам набързо.

И тъй… Indian Institute of Technology Bombay е един от седемте IIT института на Индия. Университета сам по себе си е едно от най-желаните места за следване от индийците, съответно разполага и с възможно най-трудните изпити за влизане. За стотици хиляди индийци да учат тук остава само една голяма мечта. Всъщност за много от тях е по-лесно да влязат в елитните университети в Европа и САЩ отколкото да попаднат сред по-малко от 1000-та щастливци, които успяват да заемат място сред студентите тук всяка година. Съответно влизайки тук за повечето от тях е голяма гордост да бъдат част от IITB. Съответно и нивото на образование е доста високо (за него ще напиша повече в отделен материал). Не случайно влизането тук и добрите оценки гарантират почти сигурна много добре платена дори за европейските стандарти работа в големи фирми, които постоянно се оглеждат за нови и нови хора.

Университетът е организиран по примера на американските campus учебни заведения, т.е. всичко - факултети, зали, спортни съоръжения, общежития, столове и дори магазини се намират в собствена обособена зона, която от своя страна си има доста сериозна охрана. На близо 550 акра са разположени 20-ина факултетни сгради, 13 общежития, къщи за служителите и преподавателите, както и администрацията, три терена с размери на футболни игрища, баскетболни игрища, терени за тенис, плувен басейн, собствен хълм, пазар, много зеленина и сравнително поддържани (за количеството дъжд, което се излива за година) широки улици.

Общежитията, наричани още хостели, имат собствена охрана. Тъй като са разделени - момчетата са в 11 от сградите, а за момичетата са запазени само 2 от тях - навсякъде ако имаш гости или отиваш на гости трябва да се пише в едни тетрадки при охраната часа на влизане и часа на излизане. Момичетата нямат право да бъдат в мъжките общежития след 22 часа, същото се отнася и за момчетата в женските такива.

Самите общежития разполагат с всичко необходими - стаите не са големи и не мога да кажа особено удобни, но напълно достатъчни. Всяка има огромен вентилатор на тавана, който спасява от жегата и огромната относителна влажност на въздуха, която прави дишането изключително трудно. Баните са общи, като имат кабинки с душове. Тоалетните също са общи, като индийците не са чували за тоалетна хартия (за това бях предупреден и си носех от Германия ), но такава може да се закупи от магазин със западни стоки, за който ще пиша повече отделно.

В общежитието има и екстри - примерно стол (the mess, както галено му казват тук), който ти е на 1 минута от вратата на стаята, в който има ядене 5 пъти на ден - закуска, обяд, следобедна закуска (tiffin, което е нещо като 5 o’clock tea), вечеря и нощно ядене (от 23 до 4), което не струва почти нищо. (За целия си престой платих 200 долара за стаята и още толкова за яденето за 5 месеца, става дума за ядене 5 пъти на ден!). В мостовете между сградите, които се виждат на снимката се намират общи помещения - зала с телевизор, която наричат lounge заради многото кресла, компютърна стая, малка библиотека, маси за тенис и скуош, маси, на които се цъка табла и други странни игри като carrom. Имаме голяма и вероятно в недъждовните месеци красива градина, прекрасна гледка към езерото Powai (както се казва и квартала, в който се намираме), накъдето гледа и един от най-тузарските хотели в Мумбай - Rennaisance, в който стаята започва от 100 долара и стига до над 1500 долара на вечер! Разполагаме и с нещо, на което казват футболно игрище, но в момента не прилича на такова (вероятно поради дъжда), кошове за стрийтбол, както и волейболно игрище. Едно от нещата, които най-много ми харесват обаче са, че човек може да си предаде мръсното пране в служба, намираща се в нашето крило на общежитието и след 2-3 дни да отиде да си ги вземе изпрани и изгладени. И всичко това срещу 60 стотинки! Освен това веднъж седмично минава бригада, която ми чисти стаята - мие пода, бърше праха (без пари!). Искам такива удобства и в Германия.

Ами толкова за първите впечатления от обкръжаващата ме биосфера. Очаквайте: бюрокрацията като начин на живот :), храната, изпитанията за сетивата и още и още… от една страна, която определено те грабва и изтощава напълно от многото и разнообразни емоции.

Разгледай и снимките от IIT campus.

client: Question: The problem was solved
kori: Hello
client: hello
client: the crisis time was expired
client: the file was colapsed my life was settings.php
client: but was extrange
kori: Glad to hear
client: cause my backup file, was not able to ope with WinAce
client: ut works ok with WinRAR
client: op open tar.gz files
client: and when I chosse option copy
client: the system showed a message: really do you want to delete?
client: but I click on copy and changed the destination folder
client: do you know what I mean?
kori: Absolutely

И така, со време приключи и този пореден и яко фарсов етап от живота ми. Класиранията излязоха, решенията бяха взети без особено напрежение. Специално за моя приятел със средношколската диагноза и щедрата граматика, който пише за популярното Едно Списанийце, както и за гимназиалните даскалици, които дори на бала ми не се сдържаха да ме нарекат животно, ще споделя, че спокойно можех да бъда един от четиримата японисти тази година - ако ми се учеше японски, разбира се. Както казват японските братя, choke on this, и броя тоя спор за приключен.

Което не значи, че като стана президент ще толерирам “Аз си знаех, че ще излезе нещо от тва момче!”

Скоро не съм писал…
Не че нямам какво да кажа, ама покрай тоя стаж нещо музта ми отлита, пък и не ми остава кой знае колко време за губене. Сутрин в 7 и половина излизам и се прибирам в 6 вечерта. Хапвам, сядам на компа и си говоря с разни хора и то време до 11 отлита неусетно! А тогава, хората дето сутрин ходят на работа, си лягат се оказва :)
Нещо нетипично за мен трябва да призная. Поне се оказва, че живеенето не остава на втори план след работата. Все още си пия, ходя си по дискотеки и се социализирам…доста активно :)
Скоро мисля да понапиша малко за годежа, на който ходих. Малко за работата. За сестра ми, която вече ми е колежка. И предполагам за още няколко такива малки ама интересни нещица! Айде чао засега, на теб, който толкова си нямаш какво да правиш, ч еми четеш простотиите :)))

Както съобщих в следващите около 5 месеца ще съм в Индия за един exchange семестър. Пристигнах в ранната неделна сутрин и вече започнах да се аклиматизирам и да се намирам в страна, в която разнообразието и хаосът вървят ръка за ръка, страна която те изненадва и провокира… Ще се опитвам често да записвам тук нещата, които са ме впечатлили, които са ме изненадали и които са ме накарали да се усмихна или да се замисля. Започвам с пътуването и пристигането…

Мюнхен ме изпрати със слънце, топло време, празник на града и много хора по улицата и в бирените градини. Точно в отпускарския сезон летището също бе пълно. Там обаче ме изненадаха неприятно съобщавайки ми, че имам 5 килограма свръхбагаж и обувайки ме по 30 евро на килограм. Тук е мястото да отбележа безумието да са позволени само 20 кг багаж на един полет на доста голямо разстояние. Реално аз не съм взел нищо, което не е крайно необходимо, а и обикновено пътувам с малко багаж - и този път бях само с един куфар и раницата ми с лаптопа за ръчен. Още повече ме вбесиха едни турци, които бяха взели децата на сестрата на туркинята със себе си от Анкара до Мюнхен и само те (но не и децата) имаха билети до Франкфурт, което им беше крайната дестинация. Над 20 минути се наложи да чакам на единственото гише за плащане на свръхбагаж слушайки тази им драма. Добре, че бях тръгнал рано, че не ми се наложи да си гоня (или изпусна) полета. В крайна сметка ме насочиха към друго гише (за билети), на което нямаше абсолютно никой и на което успях да свърша “работата” - разбирай да им платя. В крайна сметка успях да се добера до полета преди boarding time и си се качих без проблеми. Самолетът беше Airbus 340-600 с много места (на всеки ред по две от страните към прозорците и 4 в средата). Аз си бях запазил място до прозореца още от предишната вечер и бях най-отзад. Беше достатъчно широка и удобна седалката, бяха оставили малка възглавница и одеало, които значително улесниха спането. Имаше за ядене стабилна топла вечеря, напитки, както и закуска преди кацане. Започнали са да оборудват всяка седалка в тези самолети за по-дълги разстояния със собствен екран, на която пътника сам може да си пуска филми или да гледа новини от Euronews. Този още нямаше, но имаше доста екрани през 3-4 реда и пуснаха новините, един филм и това беше. Целият полет продължи 7 часа и нямаше никакви проблеми по трасето. Излетяхме с около 30 минути по-късно защото чакахме някакви връзки да направят част от хората и да се качат, но кацнахме само с 15 минути по-късно. При кацането се вижда един от най-бедните квартали на Бомбай, в който виждаш калните улици, къщите от по един етаж (някои от тях без покрив или с покрив с ламарина).. типичната картинка от циганските гета в България. В доста големи размери.

След кацането още със слизането те грабва мусонът в Индия, вали силен дъжд, небето е обсипано с облаци и няма никакви изгледи това да спира скоро. Самото летище в момента е в ремонт (засега са реновирали това за вътрешни полети, в момента тече ремонта на терминала за международни), затова голяма част от него е преградена и работят по-малко от лентите за получаване на багаж. На входа има паспортна проверка, която като цяло гледа имаш ли виза в паспорта си. Това го проверяват разбира се и в Мюнхен, но все пак… След това получаването на багажа мина безпроблемно (само дето бяха обявили друга лента, а не тази, на която всъщност дойде багажа, но все пак…) Излязох от летището, но за съжаление никой не ме чакаше да ме посрещне (жената от международния отдел, която трябва да се занимава с това беше… забравила… което не й се случва за първи път, аз подозирах, че ще е така като забравяше да отговори на мейлите ми и отговаряше като я питах втори път, но ми беше неудобно да й пиша мейл в петък да й напомня, при положение, че в сряда тя разпрати списъка с пристигащите… както и да е, със сигурност не е нарочно, просто жената е отнесена). Оправих се сравнително лесно. Добре, че има охрана на летището, която като види някой по-неориентиран веднага дава инструкции какво може да се направи. Единият от охраната ми каза: “It’s a whole new experience, but you have to be careful.” Взех си предплатено такси, което ми струваше 200 рупии (по-малко от 4 евро) и което ме кара около 40 минути из улиците на (по официални данни) 16,4 милионния Бомбай.

Това което прави впечатление по улиците е че няма задръствания, но това е защото хората просто не могат да си позволят коли, а тези, които са успели карат такива таратайки, които в съвестния си живот не бях виждал. Става дума за коли, които сигурно са направени за по-малко от 1000 евро преди 20 години и които още се движат и това е цяло изкуство. Дори такситата са такива таратайки… Тук таме се виждат и по-лъскави азиатски коли от неизвестни марки (не говоря за Тойота или Хюндай) и таксита с климатик, много малко западни коли. Движението е от ляво, все пак Индия е бивша английска колония и англичаните трябва да са предали нещо. Съответно за мен е доста объркващо. Другото нещо, което няма как да не усети и да не види човек е изключително мръсният въздух. Индустриализацията, използването на евтин индийски дизел и никаквата грижа за околната среда са си казали думата. Въздухът е кафеняв, а дишането е тежко. Това разбира се е само в определени региони. Когато започне да излизаш от тях въздухът става по-чист, макар и не съвсем. В кампуса с всеки изминат метър след входа всичко се изчиства и остава само изключителната влажност на въздуха.

И като споменах кампуса… за него повече следващият път.

P.S.: Тъй като в момента вали нон стоп, а и аз не съм се спрял снимки ще има когато съм по-свободен и има поне малко “сух” период, като в момента докато пиша това.

Понеже се чудихме какво смислено да правим този четвъртък - и за малко да измислим, но щастието ни се усмихна в последния момент - на гости на старозагорската публика идват тримцата от Хамбург, известни като Неопит Пилски. Единият е българин и с него имаме дете! За трите най-настървени фенки обещавам награда - уникална възможност да черпят по една бира младежите (долу е приложена снимка на спечелилата от миналата година) и да си упражнят върху тях немския език. Или просто език. Научавайте бързо текстовете, nuff said.

След като инцидентно си взех отпуска, с единствената идея да се махна от София и да съм в Стара Загора при Зара, трябваше да решим къде другаде може да отидем за да е още по-ваканционно. Решихме, че морето не е най-добрият вариант и започнахме да се чудим на кое планинско кътче да заложим. Мислих за Чепеларе или нещо в района и Добо ми даде чудесната идея да отидем в Широка Лъка, на 13км от Пампорово. Родопите като цяло са ми една малко неясна и най-малко обикаляната от мен планина(май е така с повечето хора). На Пампорово последно бях към 90та година, сиреч нищичко не помня, а и да помня, нещата са различни 100%. Като цяло на него му обърнахме внимание дотолкова, че минахме от там на път за Широка Лъка.

Името в буквален превод означава просторно място край река и отговаря донякъде на реалността, като изключим, че не е толкова просторна Пътят до там е много живописен и завоест, като се минава през интересни селца и градчета, в които също си струва да се спре. В самото селце има няколко хотела, които по-скоро са фамилни къщи преправени на хотели и съвсем обикновени къщи, в които се дават стаи срещу малко по-скромна цена. Настанихме се и веднага тръгнахме да търсим храна Заведенията, където може да хапнеш са няколко и като цяло са в центъра на селцето. Типични родопски механи с традиционните манджи, интериор и т.н. Общо взето за трите дни обиколихме заведенията и извода е, че смилянският боб е един от най-вкусните бобове(като изключим боба на хижа “Македония”), родопската наденица една от най-добрите наденици…абе знаят как да хапват там хората Другото хубаво нещо освен манджите е чистотата: чистият въздух, чистите улички, чистата природа, минералната вода, която е навсякъде. Разликата между това селце, Стара Загора и особено София е толкова огромна, че направо ми призлява като се замисля къде съм живял последните години и къде най-вероятно ще живея още доста…Не откривам топлата вода като казвам, че София е мръсна, но е наистина шокиращо понякога. Освен да хапваш и да почиваш на тишина и чистота, в този край има много хубави места, които можеш да посетиш.

Започваме с Триградското ждрело(много яка дума!) и пещерата Дяволското гърло. Намиращи се непосредствено преди Триград и на около 20км от Девин тези два феномена са може би уникални за България. Минавал съм по много планински пътища, но като ждрелото друго няма. Пътят е буквално издълбан в масивните, високи над 100м скали, между които се вие красива река. За първи път карах по път, който официално е “Еднолентов път с насрещно движение” и като цяло е забавно, особено ако насреща има автобус Към края на ждрелото е и другата забележителност, пещерата Дяволското гърло. За нея информация колкото искате има в нета, само ще спомена, че е с най-големият подземен водопад на Балканския полуостров и е изцяло елетрифицирана. Вътре живеят прилепи и други хубави животинки и срещу скромната сума от 3лв можете да се разходите из нея, като има специални парапети и стълбички за ваше улеснение и безопастност. Незабравино наистина, мащабите, грохота на водата…трябва да се види!

В района има и друга пещера, Ягодината пещера, но за нея не остана време, предполагам също си заслужава.

Другият феномен са Чудните мостове. Виждал съм само няколко снимки и наистина си нямах идея, че тези мостове, са наистина мостове Скалата, която образува мост над малката рекичка(в миналото голяма река, която най-вероятно е образувала мостовете) е огромна, масивна и впечатляваща. Не мисля, че мога да го опиша или снимам, трябва да се види…

Други интересни места в околността са град Девин, Асеновград и неговата крепост, Бачковският манастир…След сполучливите ни разходки до Трявна и Копривщица(за които смятам също да пиша, въпреки, че не бяха толкова скоро) отново съм много радостен от разходката до поредното китно планинско местенце. Пътувайте, обикаляйте и опознавайте България и нейната природа, по възможност с любим човек

Ако прочетете тази новина от Avtora.com, ще научите най-малкото, че Walker и Texas Ranger са различни филми - което, естествено, изобщо не е така. Всъщност всеки, който не знае това, или изобщо не знае кой е Чък Норис, или е роден след 93та.

По принцип не съм лош човек. Не съм злопаметен, не съм отмъстителен, не наказвам. В миналото пращах имейли до редакцията на въпросния сайт когато осерат нещо, което - шокиращо! - се е случвало доста пъти (всъщност се чудя как на снимката наистина е Чък Норис). Те обаче никога не са ми отговаряли, дори с един ред, въпреки веднага поправените грешки. Странно е, че други, по-малко значими сайтове като bbc.co.uk никога не са пропускали да благодарят. Мисля, че вече е редно да отнеса извода до моята величествена и многомилионна трибуна. Изводът е прост и гласи, че Avtora.com е един доста посредствен сайт - дори и за ниските местни стандарти.

Сериозно, откога игра за мобифон минава за новина?

Преди около 2 месеца, last.fm пуснаха beta версия на сайта за ползване от абонатите. Все се канех да напиша един пространен пост за това. Но нещо желанието не ми достигаше. Междувременно видът на бъдещия сайт се промени 2-3 пъти.

От днес обаче, сайтът е вече отворен за всички с новите си дрешки.

Функционалностите са все същите, но по-добри и с няколко нови играчки. Плейърът е нов, плейлистите са вече повече от една, по-лесно управление на любимите парчета…

Едно от големите нововъведения е, че статистиките вече са на живо. Не е нужно да чакате неделя за да се обновяват, всичко се случва на мига.

Другото голямо нещо е личната фонотека. Вътре са не само слушаните от вас неща, ами всякакви ръчно добавени парчета и изпълнители. Така можете да обогатявате личното си радио или пък да подобрявате предложенията за нова музика.

А като казахме нова музика… По-яка секция за видеоклипове. Много по-яка. Вече се ровите из жанрове и цъкате наред. Да не забравя и това, че вече има и подкасти с безплатни mp3-ки. Свободни mp3-ки!

А началните страници и тези на профилите са неузнаваеми. Има емисия с новостите на потребителя. Малко ала mini feed във facebook.

Абе какво ви говоря? Аз съм last.fm junkie. Дерзайте на новия сайт, нищо че цял rack със сървъри им е изгърмял и сега са крайно затруднени да обслужат интереса. :)

Вдъхновен от Владо и нежеланието да правя смислени неща. Trait snapshot-а става.

Stability results were high which suggests you are very relaxed, calm, secure, and optimistic.

Orderliness results were low which suggests you are overly flexible, improvised, and fun seeking at the expense too often of reliability, work ethic, and long term accomplishment.

Extraversion results were high which suggests you are overly talkative, outgoing, sociable and interacting at the expense too often of developing your own individual interests and internally based identity.

messy, disorganized, social, tough, outgoing, rarely worries, self revealing, open, risk taker, likes the unknown, likes large parties, makes friends easily, likes to stand out, likes to make fun of people, reckless, optimistic, positive, strong, does not like to be alone, ambivalent about chaos, abstract, impractical, not good at saving money, fearless, trusting, thrill seeker, not rule conscious, enjoys leadership, strange, loves food, abstract, rarely irritated, anti-authority, attracted to the counter culture

Stability results were high which suggests you are very relaxed, calm, secure, and optimistic..

Orderliness results were medium which suggests you are moderately organized, hard working, and reliable while still remaining flexible, efficient, and fun.

Extraversion results were high which suggests you are overly talkative, outgoing, sociable and interacting at the expense too often of developing your own individual interests and internally based identity.

trait snapshot:
social, outgoing, worry free, optimistic, upbeat, tough, likes large parties, makes friends easily, rarely irritated, open, enjoys leadership, trusting, dominant, thrill seeker, strong, does not like to be alone, assertive, mind over heart, confident, controlling, feels desirable, likes the spotlight, loves food, social chameleon, hard working, concerned about others

… или пример защо си заслужава да знаете чужди езици когато сте в хотелския бизнес…

Ето какво е въвел хотелиер като представяне на хотела си във формуляра за добавяне на хотел един от най-известните български сайтове за хотели в страната:

Български:

Ние предлагаме за свойте посетители ФАМИЛНИ КЪЩИ сред голяма градина (с барбекю и малък рибарник с пъстърва. Само на 50 метра от минералната баня в самия пар на гр.Сапарева баня)

Английски:

We offer visitors to Spend FAMILNI HOUSES among a large garden (with barbecue and small ribarnik with trout. Only 50 meters from the mineral bath in the bathroom gr.Sapareva of par)

Немски:

Wir bieten Besuchern zu verbringen FAMILNI HÄUSER unter einem großen Garten (mit Grill und kleinen ribarnik mit Forellen. Nur 50 Meter von der Mineral-Bad im Badezimmer gr.Sapareva über Par)

Водата спечели. Но победата й не е пълна. Плейърът не иска да запали, но все още работи безупречно като usb флаш памет.

Просто го включих в компютъра и си копирах музиката останала на малката мъртва машинка. Това беше от нея. Надали ще се възползвам много от нейната едногигабайтова преносимост, сега след като вече не умее да свири.

Дай да вървим направо да не се изгубим нещо. Ама сега нищо няма да ни стане ако в тая уличка кривнем на ляво. Тая сграда прилича на полиция. А тая наистина е полиция. Абе я виж на картата къде сме, че вече се уморих да обикалям.

Пресичаме кръстовището на двете широки улици с авторитетни имена. Цецо отива да си купи запалка от единственото отворено място в тия малки часове на нощта. Някаква розова. Такъв му бил късмета. Той пък си го харесва. Малко по-нататък правим още едно безсмислено пресичане и обръщаме посоката. Умишленото изгубване е успешно завършено.

Тръгваме да възстановяваме пътя по спомен. Да, със сигурност минахме от тук, но тая табела я гледахме от друг ъгъл. Оглеждаме картата от всички страни и явно най-накрая заговорихме с нея на един език, защото моментално се озоваваме на Singerstrаße. 109, на няколко метра от хостела, точно на мястото, от което двойника на Азис ни изгони, защото бяхме попрекалили с децибелите. Шшшт.

Три дни по-късно същото направи и Долф Лундгрен, по малко по-любезен начин. Тогава обаче зарязахме нощните похождения из квартала. Ром с кола в стаята. Австралийския фотограф, който ни зачислиха да спи на шестото легло, на мястото на “китайката”, ни пусна музичка и я остави да върви цяла нощ. По-добре ни се вписа в компанията от първата съквартирантка. Нищо не отказа.:)

Последната сутрин, като единствена негонеща полети, трябваше да му кажа, че храната в хладилника е за него. Така и не го дочаках да се събуди. Оставих му бележка на гърба на сметката за стаята. Мартин го използва тоя лист да подготвя важните въпроси, на които отговаряхме по няколко пъти на ден. Martin will prepare.

Някъде между тия две вечери имаше други две: една концертна и една, в която държахме да видим Райхстага по тъмно, но стигнаме само до някаква детска площадка зад ъгъла и там си останахме. Жоро и Владо замаляха отрано.

Музея на стената го отписахме. Само Жоро не можа да го прежали и една сутрин зачезна да го гледа сам. Не си заслужавало. Виж, обаче еврейския беше друга работа. Можеш да влезеш в него само от съседната сграда. Има и някакъв странен атриум, ъгли, които те удрят в главата, огледала. Архитектска му работа. Няма да ви казвам каква стратегия имат за сглобяване на макети, особено ако им се дадат 5 месеца до крайния срок, това архитектите, не евреите.

Някой искаше детенце от дървото с желанията.

Деформирани, разтелени до невъзможност 5 цента. 5 крони. Мини купър на отиване. Das Land der Frühaufsteher. Хоуми. Правата, правата за тревата. Психоложката, дето не е психоложка. Посредствената корица. Децата, които никога не сме били. Станиолчета с трохи. Първата глътка от бирата. Сигурна ли си, че ще изядеш цял дюнер? Не успях, наистина. Четирите последни цигари на Цецо. Да правим щури неща! Къде си бе, тройка по немски… Най-големият фен на Бранденбургската врата. Невена, Добо е. Що ни оставихте, е? Ми ти спеше! Синтетиката. За Цветомор и имената. Или историята с маршрутката. Помисли си добре: две тъпи или една яка. Тая я знам. Тъпото Белведере, мой, дет’ на прииба. Ако става дума и там се загубихме. Bode-museum не означава музей на земята. Не се спряхте, значи, да се хейтите. Зле си, защото мислиш за грешните неща… и си прибери чадъра като влизаме в метрото.

С това смятам въпросът за приключен.:) Хубава тетралогия се получи.