Добро утро от слънчев Слънчев бряг. Включваме се със следното важно съобщение: правото на глас в парламентарни избори, макар и все още незадължително, е обвързано с още едно-две права, които автоматично губите, ако не се възползвате от него. Най-важното от тях: ако не идете да гласувате утре, нямате право да мрънкате за политиката, икономиката и обществото поне още 4 години. След като изяснихме това важно обстоятелство, минаваме към други, по-забавни неща.

Например много ми е чудно дали като не гласувам в Стара Загора, ще ми дадат бюлетина за мажоритарни кандидати от Бургас? Т.е. сега като гледам дебатите между мажоритарните кандидати, трябва да гледам за две области, в едната от които се намирам съвсем случайно и с чиито проблеми въобще не съм запознат?

Докато избирането на партия, за която да си дадете гласа, е сравнително лесно (според мен), мажоритарните кандидати са малко по-друга история. Например за момента фаворитът ми е Мария Нейкова, която е представител на НДСВ – определено не любимата ми партия. Но човекът като става, кво значение има в коя вихрушка е?

Така че, приятелчета, опичайте си акъла. На ви смотания сайт на БНТ, където с малко късмет ще се ориентирате за дебат, имащ нещо общо с вашия избирателен район.

Още нещо: спомнете си, че на този ден преди десетина години* американската държава наби извънземните, които се опитаха да ни изядат планетката. Замислете се кого бихте предпочели начело на държавата при повторен нашественически опит за напрежение: Серго… или Бойко?

* в един филм

CLIENT: HI
CLIENT: I HAVE BOUGHT EXPRESSO WINDOWS PLAN
kori: GOOD FOR YOU
kori: HOW MAY I HELP YOU
CLIENT: i have created a domain succesfully and create a mail account succesfully .i have send an mail to my friend it send sucessfully.but there is no send items folder in my mail .how to see the send items
kori: You can see the sent emails folder in any email client, such as Thunderbird
kori: Once you send some emails from an IMAP mail client, you should see the folder in your webmail too
CLIENT: no there is no send items in my mailid
CLIENT: filters,new message ,search these three r only in my mail
kori: If you had read my last two lines, you would have noticed the words „email client such as Thunderbird“

Последният ми за деня, след поне 10 минутно обясняване, че няма планове за 5 години:

client: if there is no 5 years plan, then there must be surely a work around.
kori: The workaround is to register for 3 years, sir
client: after 3 years, what ??????????????
kori: YOU RENEW YOUR ACCOUNT
client: after that, what?????
kori: Just go away, please
kori: And don’t return to our site
kori: Ok?
client: you go to hell.
kori: It was pleasure serving you. Please do not hesitate to contact us if you have any further questions. Have a good day/night !
client: fuck you.
client: go for more training how to assist customer.

Някои хора не могат да се успокояват лесно. Те прекарват голяма час от живота си в търсене на зена, релакса, чилаута, нирваната, абстрахацията, айляка. Колкото повече не искат да им пука, толкова повече им пука. Това ме натъжава.

Специално за тях съм приготвил списък с песни, които ми помагат след най-тежките дни – защото дори и аз имам тежки дни и се изнервям понякога. Тези няколко парчета ми помагат да си представя така любимия ми път през пустинята, помагат ми да си спомня хубави моменти с добри и забравени приятели, помагат ми да си спомня и редките и антични случаи, в които нечия тъмна кожа е разтривала моята тъмна кожа (за без пари). Тия песни като цяло са по-тихи и хич няма викане в тях – освен това водят до пристрастяване.

10. Fun Lovin’ Criminals – Bump. Песен за гей баровете, о да.
9. Oasis – Falling down. Има и доста як клип.
8. Foo Fighters – Times Like These. Акустична звучи съвсем иначе, в хубавия смисъл.
7. Santana – Black Magic Woman. Вероятно най-доброто от Карлос, вашият местен наемен убиец.
6. Cake – I Will Survive. Да, да, направи го – ще го направя – аз го правя – ще оцелея – аз оцелявам!
5. Stone Temple Pilots – Interstate Love Song. За да стигнете директно до нечовешко якото живо изпълнение на тази нечовешки яка песен, скипнете до 4:20.
4. Rolling Stones – Laugh, I Nearly Died. Неслучайно наричани най-гулямите.
3. Brant Bjork – Let The Truth Be Known. Барабанистът на Kyuss ни предлага своята истина за живота и държи тя да се знае.
2. Queens Of The Stone Age – Make It Wit Chu Китаристът на Kyuss пък ти е написал любовна песен.
1. Alien Ant Farm – Attitude. Втората песен, която чух на тези мои любимци. Woohoo.
0. Incubus – 11AM. Почти любимата ми песен напоследък.
-1. Sublime – Badfish. Лятна музика! Препоръчвам ви да чуете и летния кавъра на Жак Жонсон.
-2. Kyuss – Catamaran. Този кавър на Yawning Man е постижение в музиката, което не може да бъде надминато.

Сто и педеся процента съм объркал някой линк, споделете точно кой.

За да продължа малкото ЖУРНАЛИСТИЧЕСКО разследване, което правя, искам да ви съобщя, че намерих кой е чичото на Snoop Dogg. Казва се Marvin Gayve и също като племенника си пее.

Snoop Dogg Feat. Marvin Gayve - Dance With Me

Hey yo Marvin, what you feel about it
And what you think your nephew Snoopy
Snoop should do about it

А ето и останалата част от родата на батко ви Dogg. На мен ми става много заплетено, за да продължа да издирвам родословното му дърво.

John Legend feat. Snoop Dogg - I can change

Hey yo nephew, check this out man

———————

Snoop Dogg feat. Damian Marley - Get A Light

It’s yo’ uncle, Snoop D O Double G, bangin down yo’ do’ with my nephew Timbo! (Yeah!)

———————

Snoop Dogg feat. No Limit - Ghetto Symphony

My nephew Silkk the Shocker
Oh yeah, we got somethin for the ladies too

Ето част от текста на Red light, green light, изпълнявана от Limp Bizkit, в компанията на любимия изпълнител на Кори, Snoop Dogg:

Snoop Dogg is in the place to see
Do it with my nephew Freddy D.
Ooh wee, in the place to see
Snoop D.o. double G from the D.P.G.C.

Нещо ме кара да мисля, че Мишо Шамара BigSha е жертва на долна инсинуация… просто не може чичовците да записват песни с всеки племеник. Обаче пък ако наистина Snoop има толкова голяма рода, то скоро може да очакваме BigSha ft. Limp Bizkit. wee hooo

След като смотаният сайт на смотания ни актуален премиер беше хакнат от някви полуграмотни смотаняци (моля ви, не ме хаквайте), в полезрението ми попадна сайта на бившия премиер Костов. Първи впечатления от чисто професионална гледна точка: сайтът изглежда много по-добре. Освен това още не е бил хакван.

Харесва ми това, че вместо да пише в някакъв блог с хиляда автора и редактора, Костов си говори пред камера. Запъва на някои места, казва ъъъ, измисля си. Не познавам човек, който да харесва заучените беседи на Серго и безумната му арогантност при неомръзващото „осъзнавам, че и аз съм правил грешки – никой не е безгрешен.“ Смотаняк.

Чу ли ме, ве, премиер? Ти си смотаняк.

Обичам отговора на Костов на въпрос 11 – „Какво е първото, което ще направите в управлението.“

Ако случайно сте срещнали думата смотаняк в тази публикация повече от нормалното за блога, вероятно е заради факта, че някои от споменатите са толкова смотани, че правят цялата ни нация да изглежда смотана. Милион или два, сред тях и баща ми, си тръгнаха през 96та заради неизбежната, болезнената и оставяща белези смотаност на един друг виден социалистически премиер и неговото летящо надолу правителство. Имам по-добра идея – тоя път те да си ходят, пък аз ще поостана.

На края на света
строим стена,
която ни съблича
и хвърля дрехите ни във пещта

На края на леглото
и съвсем сама
не искам да мисля,
мисля да ти помълча

По екватора на леглото
мусони от акари носят плът
докато чакаме сърцата ни да спрат да туптят
там ще ме докоснеш пръв

На края на леглото
и долепен до стена
излъгах те, че е широко,
излъжи ме нещо ти сега!

На края на света
построихме си стена
и всяка тухла в нея
изпечена е през нощта.

водим разговор със години закъснял може би е за добро може би съм поумнял и узрял може би се хващам за миглите ти като удавник за сал и часовникът ми остарял и спрял и кукувицата и тя умря
знам че не си безразлична към определена марка мръсен нощен глас и се хващам на бас че те хваща бяс че не е някой друг а аз
не искаш да можеш да понесеш да приемеш и да разбереш
твоят аромат е съвсем несъвместим с мириса на пот естествено е да не искаш да цапам твоето легло изобщо твоя живот
пореден краен срок за плащане на ток за пиене на водка и за изливане на сок

На края на леглото
и съвсем сама
по-добре да си беше останал на дивана
той не ръби толкова.

client: i want to host a website in which i will provide links of softwares to download that are hosted on third party web servers like rapidshare.com and i will put the links of rapidshare.com on my webpages that will be hosted on your server
kori: We don’t allow that, I’m afraid.
client: why are you afraid
kori: It’s an expression
kori: I’m not literally afraid
kori: But we don’t allow that anyway
client: but some websites are hosted on your server that are doing this
kori: We need to stop them!

Ако нямаш силна и искрена страст към нещо, никога няма да имаш нищо.

Това не е лошо, просто е твърде различно. Дотолкова сме свикнали с постоянно сменящите се неутолими увлечения и прищевки, че ги приемаме за вроден багаж и не заспиваме без тях под възглавницата. В същото време, в една далечна и неразбрана част от света съществуват хора, които се идентифицират най-вече с нямане и които не желаят нищо повече от едно малко по-спокойно и сигурно, сигурно поне до утре, битуване. Те са ми по-интересни от вас, и би било проява на благоразумие да са ви по-интересни от мен.

Ако четете редовно този блог, то сигурно си мислите, че пиша добре* – иначе няма логика да сте тука и сте някви тъпи. Ако имате или искате да имате собствен блог и сте ме избрали за свой собствен идол, то сигурно искате да разберете тайните зад моите изумителни умения в тази дисциплина.

Принципно бих казал, че ще пропусна очевидните неща, но няма как да ги пропусна, щото като чета тъпи блогове (към края ще се върна на това), очевидно те не са толкова очевидни. Още повече, че в писането няма място за неочевидни трикове. Писането е wysiwyg работа. Няма изходен код, който да се преобразува в двоичен, няма пластове боя, за да може най-горният слой зелено да бие на лилавко. Мъдростите, на които предстои да ви открехна, са все неща, за които без много усилие можехте да се сетите и сами.

Субстанцията съдържанието, смисълът, пълнежът

Трябва да пишете за нещо 1) конкретно, 2) което ви интересува и 3) което донякъде разбирате. Това изречение може да ви звучи прекалено опростено, но – о, шок! – в него се крие единственият абсолютно задължителен закон за съдържанието на една занимателна статия, да речем.

Примери за първото: автомобили, шоколад, плувни басейни. Лоши примери за първото: господ, платоническа любов, изкуството. Примери за второто: секс, пари, наркотици. Лоши примери за второто: сезоните, модна журналистика, програмиране. Примери за третото: програмиране, европейско право, поправка на колелета. Лоши примери за третото: секс, динозаври, (правене на много) пари.

Сега, за да видим как работи горното златно правило в истинския живот, трябва да си въобразим, че сядаме да пишем. Който си мисли, че ще сяда да пише откъслечни, почти несвързани и много абстрактни мисли, и че ще чака вдъхновение от белия лист, направо да си ходи – за него спасение няма, или поне не в този сайт. За него в този сайт има сочене с пръст и смях, и смехът не е от чаровните.

Преди да започнете да пишете, трябва вече да разполагате с формулирана идея, която да може да се синтезира в една дума или изречение. Когато имате своята дума, съпоставете я с първия критерий. Ако темата е конкретна, в главата ви думата ще се оцвети в зелено и ще ви бъде позволено да си я занесете на втори кръг. Ако темата е интересна поне за вас, озеленителният процес ще се повтори и ще стигнете до последното препядствие, където от вас се иска само да имате някаква идея какво да пишете за избраната конкретна и занимателна тема. След няколко опита ще сте шампион и ще можете да продължите към стила.

Тук трябва да кажа няколко неща: първо, възможни са известния изключения, най-вече покрай третия критерий. Случва се така, когато разчитате на коментари или въпроси от публиката, и по-скоро целите да започнете дискусия, отколкото да обясните как седят нещата наистина. Второ: забравих кво беше второто. Трето: с три зелени лампи имате потенциала за добър материал, но само толкова – ако не си го реализирате, файда.

Да вземем пример от един истински блог, който с едничък пост направо пръсна целия роден интернет. Говоря за блога на Павел Иванов и преведеният изваденият лично от него текст на хитовата песен на Снууп Догг, Лилана и Биг Ша „Дайм пийс.“ Конкретно ли е? И още как – няква смотана песен. Интересува ли го? Че и питаш – за две вечери успя да ми надуе главата с нея. Разбира ли? Има някво CPA и е превеждал епизоди за някакви телевизионни предавания от същия език, така че въпреки анти-гангстерската му природа го броим за разбирач. Три пъти зелено!

И се оказва, че един прост текст на една (супер) проста песен събра над 25 коментара и привлече десетки, макар и малоумни, нови читатели към блога му. 25 коментара на една публикация изобщо не е много за блоговете в топ 20 например, но точно този сайт е доста назад в тази спорна класация и средният му оборот досега е бил 3 коментара (измислям си статистиката за целите на аргумента). Не е зле да вземем под внимание и това колко активно е публикувано там през последната година.

Да завторим: темата трябва да бъде конкретна, интересна и понятна. Сега да се прехвърлим на втората част от играта ви, а именно

Стилът оформлението, витрината, хартишката

През повечето дни това ми е по-лесната половина от писането. Това, което я прави много достъпна, е че повечето хора, които пишат, са завършили някаква образователна степен – да кажем поне девети клас – докъдето основното нещо, което би трябвало да са правили в училище, е да се запознават с добри примери за стил. Факт е, че по програма още им предстои да четат Хамлет (принц датски), Данте Бокачо, Гьоте и по-солидните неща на Елин Пелин, но Марк Твен сме го минали още в трети-четвърти клас.

Стилът може да е по-лесен за постигане и систематично поддържане, но пък е по-комплексен. Докато съдържанието на вашата тема в основата си е просто една идея, то стилът има различни нива, които съответно притежават различна стойност или важност. На най-ниско ниво са неща като фона на станицата (традиционно черен, за да ти е гадно), цвета на буквите (традиционно бял, за да ти е гадно), малко по-нагоре седи пунктуацията с всичките й знакчета и главни букви, които някои автори решават да не слагат изобщо, най-малкото заради куулнес фактора да вървиш против нормата дори на нещо толкова абстрактно като един език. Майчиния ти, впрочем. Правописът и вниманието към технически грешки също е от значение, но определено не е най-важното. Стига да ен пишеет ткаа постняо, щщ се оправите. Най-много точки в този стилов комплекс идват от това как именно ще използвате езиковото богатство, в какви комбинации от изречения ще го вплетете и в крайна сметка колко достъпно и красноречиво ще предадете идеите си. Освен ако целта ви не е да предадете идеите си максимално объркано и завоалирано и смотано, в който случай ще ви помоля да се върнете на края на пети параграф и да си седите там.

Моето лично мнение е, че ако не давате на детето да чете безумни лайфстайл списания, пълни с копирайт и модна журналистика, и безумни ежедневници, пълни с копирайт и псевдо журналистика, а вместо това го захраните с неща като „Маншон, полуобувка и мъхеста брада“ и „Румцайс“ и „Емил от Льонеберя“ и „Пипи дългото чорапче“ и още един тон убер-стойностна детска литература, която може да намерите във всяка библиотека, то на собствен ход и достатъчно рано и изключително добре – много по-добре от вас – ще се насочи към стилово доброто. Ще придобие интуиция за тези работи, интровертен поглед и склонност към перфекционизъм. Ще тръгне да предизвиква средата си, защото от героите и от авторите на тези книги ще знае, че може. Най-общо казано, лапето ще развие вътрешно чувство за писаната реч, която просто звучи, и за тази, която просто не го прави, и ще ги разграничава натурално, но яростно. В пети клас учителката по български ще му каже, че има нещо там, в гимназията също ще му го напомнят, свободно и образовано ще критикува съвременна литература, ще създава оригинална такава и един ден ще се хванете, че четете статиите му за писане на статии. Няма да го поканят да пише в едно списанийце, но той ще е станал вече голямо момче и няма да плаче много. Апропо – гореописаната методика не може да гарантира безотказни резултати, за това пък вие обещавате да не ме съдите, ако чавето ви стане клошар.

Винаги съм искал да употребя думата „апропо“ някъде! Следващато ниво – небрежно да я пусна в ежедневен разговор.

Ако вече сте се научили на добра литература, това, което може да направите, за да подобрите стила си, е да се научите на лоша литература. Звучи парадоксално и противно на целта, но всъщност е много добър метод. Веднъж на една или две седмици влизайте в нечий майспес или ласт.фм и цъкайки по приятелите му, намерете някой непознат за вас блог. Този блог със сигурност ще има връзки към други блогове, и със сигурност поне половината от тях ще са зле, ама с кофите. Ако нямате майспейс или ласт.фм и търсенето на „кофти блог“ в гугъл не дава търсените резултати, платете си тока и си направете майспейс или ласт.фм. Като попрехвърлите няколко такива блога, ще получите много ясна представа за някои неща, които не бива да правите никога в тоя живот.

Много важно умение за писането ви и битието ви като цяло е да се научите да режете парчета без съжаление. Когато нещо не става, просто го задраскайте, независимо дали е само дума, абзац или трябва да скъсате цялата страница, и пробвайте нещо друго на негово място или пък го оставете празно. Докато изпитвате състрадание към думите, героите на историите си или себе си, няма как да сте писател или истински жив. Бъдете особено жестоки с тези три неща.

* аз самият не се заблуждавам, че пиша особено добре – напротив, през повечето време съм убеден в обратното – така че позволявам това да не се взима много насериозно. За разлика от всичко друго на тоя сайт, нали.

Заспивам на бюрото -
в кафе машината няма чашки -
„ne moga da ostana, zashtoto…“

client: Hi Kori
client: i forget the password for the support, which i can see the tickets
client: i already changed it, but immediatily i forget it
client: how i can retrieve it, the issue the main email is don“t work
client: client@client-group.com, not working now
kori: You need to open a support ticket so that our staff can manually change your contact details
client: ok i will see
kori: You should probably look into some vitamins for your memory problem as well
client: good suggestion

*moar!*

client2: sir your support even dont asnwer to ticket
kori: We are sorry for the inconvenience
client2: its two times thats why i finally decided to move away
kori: It’s sad to see you go

С помощта на хората от linux.bg конференциите ще направим скромна конференция на тема Ruby on Rails в София. Официалната новина за събитието е тук. Ето и моя съкратен преразказ:

Някъде прочетох, че ключът към провала е да опитваш да удовлетвориш всички. Но Bill Cosby е предпоследният, от който ще приема бромид (след Homer Simpsons) — и точно това ще се опитаме да направим. Под всички имам предвид диапазона между опитните „Релсисти“ и хората без никаква идея от Ruby on Rails.

Ако сте във втората група, би трябвало цялото събитие да ви е интересно. Но първата част ще е специално за вас. Ще започнем със стабилно въведение в технологиите и ще завършим с „живо кодене“ на просто приложение. Така първо ще чуете как стават нещата, а после ще може и да видите. И разбира се, да ни питате за всичко, което не разбирате.

Втората част част таргетира хората работещи с Rails. Въпреки това, темите са много и интересни и дори да сте разбрали за Rails в същия ден, ще бъдат добра инвестиция на време. Има силен акцент върху автоматизирано тестване — и двете теми ще ви бъдат от полза, независимо дали сте опитен TDDer или искате да научите за това тепърва.

Започваме в 10:00 часа сутрина (а не в 13:00 следобяд). Можете да видите цялата програма тук.

Дотук се простират уменията ми да пиша промотиращи текстове. Отвъд това, ще се радвам да се видим там.

Имаше народна приказка за Синдил-Пиндил и Джаста-Праста. И двете трябвало да си ушият рокли, за да се хванат на хорото. Когато дошло времето за хорото, Джаста-Праста отишла, роклята и висяла на разни страни и изглеждала жалко и нелепо. През това време Синдил-Пиндил още шиела роклята си и плачела.

Гледам това от три седмици. Убеден съм, е в тая история трябва да има поука. Нямам никаква идея каква, обаче. И е толкова по-интересно, когато авторът ми я е спестил…

Наскоро премина едно от дългите ми и интересни странствания по света. 3 нови държави, два средиземноморски острова, едва велика пещера, един велик бряг, в дома на един велик човек… Трудно може да се опише всичко… По традиция с моята добра приятелка и колега в университета Жужка списахме поетично-шеговито произведение, което по весел начин да представи пътуването… през погледна на двама лирически влюбени героя… Ето я и нея: Италиада

Пролог
Огря ни месец май
И тръгнахме из родния ни край.
С Огоя, Буковец и Плана
Започна нашта лятна драма.
Но погледите географски,
Любопитни, умни, тарикатски,
Устремени бяха надалече,
Където Наполеон на Жозефина се обрече.

Песен за първите дни
Д:
Там при карста на Постойна,
любовта ни без пробойна,
отново се възпламени,
моя сладка Южени.

Релсовият път подземен
и късметът неизменен,
запознаха ни с протей,
властен синтров чародей.

Без да ползваме паспорт,
при един прехвален порт,
Адриатика ни даде среща
с цитаделата зловеща.

Етнически конгломерат,
на романси тъй богат,
Триест успя почти,
надеждите да помрачи.

Но чудният ни екипаж,
с хора всякакъв типаж,
се намери в Палманова,
 място с приказна основа.

Истината да признаем честно,
градчето причудливо неизвестно
нашите мечти засили,
за приключения ни даде сили.
…

При мостовете над Арно,
любовта ни без брашно,
дъх на ренесанс пое…
Къде ли ще ни отведе?!?

По следите на Петрарка,
ти си моя господарка!
Чакам да се заповяда…
Дори сред кръговете в ада!

Потънали в любовен сън,
с рафинерия една отвън,
водата в банята студена
не ломи любов сплотена!

Ж:
След влажния хотел в Ливорно
Запътихме се през море просторно
Към остров тъй бленуван
От всеки романтик сънуван.

Д:
Ливорно само блян остана…
Нервите от стомана,
получиха добър покой,
далеч от бури и прибой.

През архипелага миоценски,
плавайки под флага френски,
достигнахме до обетования бряг,
на остров толкоз благ.

Ж:
Вятъра обрули ни косите,
Елба и Капрая вдъхновиха ни мечтите.
Порехме вълните с дъха на любовта,
Човешката нерадост тук беше нищета.

Д:
Последнаха библейск дни…
Видяхме живи нашите мечти.
Като че ли райските врати,
приеха скромно нашите души.
Песен за Корсика
Ж:
В Бастия слязохме пленени
От въздух, слънце и засмени
Разходка бърза подари ни
Тъй много спомени красиви.

За влака малко съжалихме,
С немците почти се сбихме.
След туй по долини зелени, романтични,
любувахме се ний на гледки идилични.

И друго влакче в Корт ни разведри,
Където по Еразъм сбъдваш своите мечти.
И най-накрая там, в района на Аячо,
Ти беше истинския супер мачо.

С Наполеон започна следващия ден,
Ума на всеки от грачето бе пленен.
И там, пред родословното дърво на Бонапарт,
На приказните дни ни беше даден старт.

В Сартен, там отгоре где монаха,
с одеждите червени сиромаха,
живота си бе дал за вярата Христова
бе вкусил от човешката отрова.

През скали, гори и тъй прекрасни долини
Времето минаваше и още много ни сплоти.
И така в един прекрасен миг
Пейзаж върховен пред погледа ни бе открит.

Кредния варовик целунал бе вълните
И най-прекрасна гледка радваше очите.
С кораба фамозен погалихме водите
И трепна жива радост, изпълнила душите.

Горе по стената катерихме се диво,
Скалните пейзажи действаха като гориво.
Вечерта отбихме се при мама,
аз бях твоята красива дама.

Сред шансони и камбанен звън
Обещана бира шепнеше като насън.
Корсикански страсти, ритми, аромати,
Обет за връщане и романтични опиати.
Песен за Сардиния

Д:

Владение на бившите монарси,
рай за днешни олигарски,
макар и малко със тревога,
Сардиния пое залога.

И във селище тузарско,
вода ни бе шампанско,
и вместо в яхтен блус,
прегърнах те във автобус.

Последва тъй изпъстрен ден,
навярно злостно заклеймен,
изстрадалият мръсен град,
едва предложи ни обяд.

Сякаш на пазара в Абиджан,
негър най-засмян,
ти предложи огърлица,
на сасарската царица.

И тази пищна кавалкада,
всъщност черна естакада,
несъмнено помрачи,
географските лъчи.

Но ето че в Алгеро,
на брега с бутилки веро
и още всякакви боклуци,
нежно ме нарече „Муци“.
Видя ме във развоя,
прецизно оцени двубоя,
на мисъл и утопия
за живота философия.

В пещерата на Нептун,
аз препънах с в бастун,
сред беловласата тълпа,
чакаща желязната коса.
Умълчани и обезверени,
с духове почти сломени,
табелата на Ористано,
едва видяхме замечтано.

Във Каляри чудната изложба,
на изкуството модерно рожба,
ярки впечатления остави,
капчица култура се прибави.
Песен за Рим
Д:
Лежейки благо в скута
на романтичната каюта,
потеглихме за града вечен,
дето самотен всеки е обречен.

На високата прохладна палуба,
към Олбия погледнахме без жалба,
Тиренското море просторно,
ни отведе в място тъй греховно.
Ж:
Едва излезли от метрото,
Грандиозното изпълни ни окото.
Стоейки пред арената велика,
Вековете сменяха си лика.

Императорите с царствени слова
Сочеха надолу – известяваха смъртта.
Съзрях в лика ти Октавиан

Жестоко снажен и засмян.

А дали във мене ти видя
Ливия, коварната жена?

Д:
От Иберия и от Британия,
бойци, дошли за изпитания,
вълнуваха тълпата бясна.
Рома се оказа тясна!

Изгубихме се двама,
но гордо и без драма,
всеки своя път премина,
с радост за двамина.

Гордо и със слава,
пристъпих в папската държава
Ж:
През фейс контрола страховит
Преминах аз със чар прикрит.
Д:
Пред славата на Пиета,
изповядах твойта суета.

Ж:
По стълбите извити и стотици
Града съзряхме с погледи на птици.
Д:
Със възторг и със страдание,
за талантливото предание,
думите са твърде малко,
човека се усеща жалко.

Със труда на Буонароти,
хуманизмът проработи,
пръстите почти допрени,
сбраха погледите удивлени.

Видяхме залеза мечтан,
при испанския фонтан,
починаха телата уморени,
на стълбите добре редени.

Сетне стария Нептун,
заби любовния харпун
и оставихме монети,
към Рим с любов заклети.
Песен за Десетия ден
Ариведерчи, Рома!
Дори в десет тома,

всичко сладко и горчиво,
не ще опишем талантливо.

Краят вече наближи!
Почти потекоха сълзи…
Мнимите пожари угасихме,
глобата за радост не платихме.

В поредния заветен ден,
останах вечно запленен,
в град на яркия светия,
сдал имане за просия.

Сред кръстове и пилигрими,
с цветя постилах ти килими,
съдбата ни определи,
път без огън и стрели.

Вагонът лек и хвърковат,
в тоз многовековен град,
изрази величината,
за успеха на страната.

Страстта ни без укор и фасада,
пресуши фонтана на площада,
премина портата етруска,
по стентите стръмни запрепуска.

Духът на смъртоносната змиорка,
в папския стомах танцьорка,
проломи идилията наша,
ревността намери паша.
Епилог
Ж:
В Загреб и Любляна
Замечтана и засмяна,
Усетих полъха на идваща промяна.
Любов не се намира завещана.
Д:
Освен любов, освен роман,
светът забързан, завъртян,
предлага и отплата
- красотите на Земята!
Д и Ж:
Човекът е човек, когато е на път.
И докато сърцето тласка кръв във нашта плът
Ще изпълняваме заветно ний обета,
за който бе създаден факултета!!!

Всички запомняме цитати от разни филми. Поне аз със сигурност. Може да не запомня името на някой, с който току що съм се запознал, но помня “Are you gonna bark all day, little doggy, or are you gonna bite?“. За съжаление…

Признайте си, че и вие се радвате като разпознаете някоя лека референция към някой филм. Не е срамно. А ако гледате неща като The Simpsons, Futurama или Family Guy си е направо задължително, иначе половината хумор се губи.

Всичко свързано с каквито и да било цитати си е безполезен факт, така че… Ето няколко любими.

• по познати като началните думи на civil war на guns ‘n’ roses (или поне по мои впечатления) – “What we’ve got here is failure to communicate.” След злия капитан, още доста хора са повтаряли части от речта му. Станал е толкова известен лаф, че си има собствена страница в уикипедия, с огромен списък, къде още е ползвана. Аз като чух за пръв път песента да си кажа честно, мислех че гласът е женски…
• “Heeeeere’s johnny!” – пародирано естествено в семейство Симпсън и къде ли още не. Ако видите някой да разбива врата с брадва, очаквайте тази фраза по някое време. Малко психопати е играл Джак Никълсън, недостатъчно…
• “Good news, everyone!” Като ползваш референции към други части на поп културата е неминуемо и към теб да почнат да пращат трафик. Доста по-популярно от “Sweet Zombie Jesus“, но надали стига обема на използваемост на “Bite my shiny metal ass“.
• “You talkin’ to me?” Абе явно на него е говорил. Оказва се, че ДеНиро е импровизирал монолога, защото в сценария не е пишело нищо за него. Може и да го е заел от някакъв комедиант, който така се подготвял за представление… Кой знае? “Frankly, my dear, I don’t give a damn!” .. дет се вика..

Мога да добавя още, като да речем “- Is it bad? – As opposed to good?“. Но кой ли не може? Някой да сподели негови любими филмови цитати?

So you’re offended. So fucking what?
-Stephen Fry

Pre най-накрая ще излезе на пазара. За сега само със Sprint в Щатите, но се надявам, че и европейската премиера ще е скоро. Не знам точно как ще стигне до България или дали ще стигне.

Все пак Palm нямат фен базата на Apple, че да се намери спонтанен пазар за неофициално пуснато устройство, който да стимулира неофициален внос. Но надали ще е толкова заключено като иФоня…

Може би ще е наистина добро, колкото и на презентациите?