Слънцето пече, четирима махмурлии играят белот, ама само колкото да отбият номера. На петия (Сашко) му е лошичко милия и се е излегнал на тревата. Ама се е хванал за камъка да не падне случайно…
Тогава един от белотаджиите му вика на Сашо:
- Сашо, стани, че ще те полазят кърлежи бе!
А Сашо отговаря уверено:
- Аз в кърлежи не вярвам!!!
Поука: няма
„axhhaxh malko im beshe triaashe da stroshme si4ki dedalki… tiq prasetata se praat na primerni kato ne metat bombi i ne troshat sedalki mislqt 4e she vleznat v SHL… i kato pak gi naebe tuluza… pak she po4ne starata pesen na nov glas… da tro6at..”
Един от коментарите под клипче в определен български сайт аналог на youtube след „вечното дерби”.
Не искам да коментирам темата Левски-ЦСКА, нивото на българския футбол, или колко вечно и още повече колко е дерби „вечното дерби”…
Авторът започва язвителната си забележка с гръмкото междуметие „axhhaxh”, което неоспоримо и еднозначно представя приповдигнатото му настроение. Но от какво ли е развълнуван лирическият герой? Имайки предвид обстановката породила това най-бляскаво произведение, можем да съдим, че единствено загубата на титлата на България е спомогнала този изтънчен смях да бъде просвирен от въображаемо гаменският му глас.Лирическият герой е силно заинтригуван и развълнуван, което ясно личи в повторението на звука „Xh”. Трудността на произнасянето му е достатъчно доказателство за щастието изпълнило цялото същество на автора.
Отърсен от първоначалния си изблик, героят изрязява личното си мнение за случилото се като по този начин с почти виртуозен изказ успява да въведе и основния конфликт в произведението.Явно някой някъде е трошил седалки.Но защо?И зашо героят е толкова развълнуван от факта?Интересен феномен е родеенето му по изказ и словообразуване с Валери Петров.Автора използва думи от ежедневието като „triaa6e”, “stroshme”, “si4ki”, за да скъси дистанцията с читателя, ограничвайки се от използването на сложни словосъчетания, метафори, правопис и цели думи. Майсторството му на обличане на думите в чувство е завиден и го издига и поставя на пиадестала, съграден от мършавото ни, унизено и принизено общество,а именно пиадестала на обикновения простак.Ясно осезателно е разочарованието му, че не е постигнал основната си цел „da stro6i si4ki dedalki”…
В следващия ред се запознаваме и с протагониста в повествованието…С ироничното и дори стигащо до саркастично „прасета” лирическият герой ясно показва омразата угнетила душата му.Той е разтърсен,възмутен.Неговотто възмущение надхвърля границите на нормалното и достига до пълно отрицание.Героят се проявява като изключително силна личност, готова да се бори срещу недъзите на своето време-„ tiq prasetata se praat na primerni kato ne metat bombi i ne troshat sedalki” Той е готов да се изправи срещу нормалното държание и ценности.Той е открил своите истини и е готов да ги отстоява на всяка цена.Тук си проличава и бунтарскя му дух. Готов е на велика саможертва,може би дори на хекатомба, за да се справи с това. което е като трън в очите му.Може би той се асоцеира с Ботевия четник…”но стига ми тази награда, да каже нявга народа…” За него е важно да остави поне половин сектор без седалки с единствената надежда тъпите му шибани приятели/гамени да запомнят подвига му и гордо да продължат войната срещу нормалните хора…
В следващите редове се появява и трети герой в повествонаието tuluza., която очевидно е наебала някой…Красивият и изразителен глагол „наебе” говори сам по себе си за отдадеността и любовта на повествователя към делото му…Явно тулуза е един от приятелите му…може би брата му по оръжие готовида влезе рамо до рамо с него в двубоя срещу врага, забравяйки тъпата и ненужна никому дума патриотизъм…
За съжаление в следващите редове героят губи от красотата и уникалността на изказа си, принизявайки се до минум правописни грешки и съкращения…Може би и това е единствената слабост на тази творба…Може би това я дели и от названието шедьовър…
Но в последното си проличава истиснкото масйторство на разказвача.Той оставя своето послание за бъдните поколения.Заповедната форма е не случайно избрана.Това показва колко е убеден в правотата на своето дело.Финалните му слова го овековечават в съзнанието и сърцата не всеки докоснал се до произведението му, изсичайки с огнени думи в сърцето му „ГОВЕДО”.
Произведението е изпълнено с драматизъм и лично откровение.Лирическият герой е силно завладяващ и въздейставащ.Той успява да се извиси и заеме своето място сред дървото на бългаските творци, успявайки да изрита Дядо Вазов и сам да се провъзгласи за патраирх на българска литература, до човек с главано ч,до олигофрен с главно Г…
Не знам колко точно сте хората, които четете какво пиша тук, но се надявам да сте достатъчно, за да можете да кажете и на други за откраднатата кола Ясен.
Макар и да не го познавам (видях за това от блога на Рости), ще се оглеждам зорко по улиците и ако видя нещо, което прилича на колата, ще сигнализирам.
Хайде, пооглеждайте се и вие. Колкото повече чифтове очи гледат, толкова по-голям шансът е да видим нещо.
Ето кратко описание, публикувано от човека:
Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек. Външно прилича горе-долу на тази, но с люк на тавана.
Ако се питате какво е това… ами много е просто: един мюзикъл за деца, който започва така: “Приключението започва с малкото глупаво мече, което си търси гърненце с мед за да изликува гъргоренето си в стомахчето си. Пух, сладкото мече с много малко ум, е забравило за своя собствен рожден ден докато всички негови приятели са намислили да му направят специална изненада - празненство…”
Опасявах се, че мюзикълът ще е на английски и децата нищо няма да разберат, но не се тревожете: действието и диалозите са изцяло на български.
Завърнах се в София след доста дълга 11 дневна почивка. За мен беше едно приятно изкарано време, минало в много пътуване из родината.
Ясен обаче няма късмет и освен, че са му ограбили вилата, сега някакви кретени са откраднали и автомобила му.
Препубликувам малко инфо от него. Ако някой някъде види автомобила или поне части от него, в някой гараж, ще бъде наистина супер!
Вчера вечерта между 19.30 и 22 часа пред блок в ж.к. “Банишора” е открадната кола Nissan Sunny, модел N14, произведена 1991г. С регистрационен номер CA 6172 MB. Червен цвят, с шибидах, хечбек.
Видими външни белези:
— лепенка “А” (Австрия) отзад отляво на номера
— тъмен открояващ се люк (шибидах) на тавана
— малка (30х10см някъде) лепенка “Goodyear” на тавана точно пред шибидаха, центрирана. Черни букви на червен фон, била е за прикриване на малко ръжда отдолу от стария собственик
— надписите отзад: “sunny” отляво и “2.0 D” отдясно
Вероятно сте чели книгата за трите човечета Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (приликите с реални лица са колкото случайни, толкова и неизбежни), които стават неразделни приятели един ден когато се срещат пред павилиона за сладолед. А пък ако не сте - пропуснали сте много.
От днес вече официално стартира един нов проект на мен и съквартирантите ми (кой настоящ, кой бъдещ), който ще ви наставлява с полезни съвети за съвместния живот, копъра, морковите, както и рецепти за по-доброто им консумиране.
Добре дошли в Roomies. Събуйте си обувките преди да влезете, защото тук е чисто.
Ето това е нещо, което дори Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада никога не са правили.
Първата статия се забавя, но това се дължи единствено и само на физическото израстване на участниците в нея, както ще видите от снимките по-долу. Не се извиняваме.
Първото и може би най-важно нещо, което трябва да си осигурите е храна. Както знаем, някои избират лесния бърз път на полуфабрикатите и сандвичите, но ние не сме като тях. Държим храната ни да е здравословна, питателна и да не си я набавяме посредством найлонови торбички. Затова си я отглеждаме. Няма нищо по-хубаво от уханието на торни смеси рано сутрин, а радостта от вкуса на домашно отгледания морков или копър може да се сравни само с това да играеш да мачкаш на NES.
Представяме ви Саксията с копъра и Сандъчето с морковите.
Всичко започна в един слънчев 30-ти април 2008 година, когато бяха засяти… тогава те изглеждаха така:
Днес, 11 май изглеждат вече така:
А вие имате ли си аграрни домашни любимци? Разкажете ни за тях - как се казват, от кой отбор са и какви са хобитатa им?
You gotta be crazy, you gotta have a real need
You gotta sleep on your toes, and when you’re on the street
You gotta be able to pick out the easy meat with your eyes closed
And then moving in silently, down wind and out of sight
You gotta strike when the moment is right without thinking.
And after a while, you can work on points for style
Like the club tie, and the firm handshake
A certain look in the eye, and an easy smile
You have to be trusted by the people that you lie to
So that when they turn their backs on you
You’ll get the chance to put the knife in.
You gotta keep one eye looking over your shoulder
You know it’s going to get harder, and harder, and harder as you get older
And in the end you’ll pack up, fly down south
Hide your head in the sand
Just another sad old man
All alone and dying of cancer.
And when you loose control, you’ll reap the harvest that you’ve sown
And as the fear grows, the bad blood slows and turns to stone
And it’s too late to loose the weight you used to need to throw around
So have a good drown, as you go down, alone
Dragged down by the stone.
I gotta admit that I’m a little bit confused
Sometimes it seems to me as if I’m just being used
Gotta stay awake, gotta try and shake off this creeping malaise
If I don’t stand my own ground, how can I find my way out of this maze?
Deaf, dumb, and blind, you just keep on pretending
That everyone’s expendable and no-one has a real friend
And it seems to you the thing to do would be to isolate the winner
And everythings done under the sun
And you believe at heart, everyone’s a killer.
Who was born in a house full of pain
Who was trained not to spit in the fan
Who was told what to do by the man
Who was broken by trained personnel
Who was fitted with collar and chain
Who was given a pat on the back
Who was breaking away from the pack
Who was only a stranger at home
Who was ground down in the end
Who was found dead on the phone
Who was dragged down by the stone.
(client): not able to open the domain site and panel site from my system although I can open it from other systems.
kori: Hello
(client): Hi
kori: The problem is obviously in your computer, network or ISP
(client): but how come i am not able to open the site
(client): clientsite.com
kori: You should ask your ISP or network administrator
kori: The problem is not on our side
(client): well i am using laptop
(client): and its in home
kori: Please call your Internet Service Provider
(client): ok thansk
kori: You’re welcome
???????????????? ???????????? ???????????? ???????????? ?????? iPhone 8gb ???? 750 ????. ???????????????????????????????? ???????????? ?????????? ???? ?????????? ????????????????, ?????????????? ???????????????? ???? ????????????????.
Рекламата била умряла, а PR я заместил… Сигурно има нещо вярно в тези думи. Поне по българското черноморие…
от край време съществуват ония теории, едната за еволюцията, другата за деволюцията. и с дарвин хич не ми се спори в момента, а и няма смисъл защото не ми е точно там мисълта….прогресът няма нищо общо с физическото.глупаво е да разглеждаме обществото ни като регресиращо само поради факта, че като цяло вървим надолу.Прогресът сам по себе си не може да е едностранно явление, в което само вървим напред и сме супер яки и живота ни става много як.ако някой може да се сети за нещо, което има само положителни страни моля да се свърже с мен и да ми го посочи,защото лично аз не се сещам.вървенето напред е изпълнено с възходи и падения.ако ги нямаше паденията нямаше да можем да различим кога летим.
прогресираме всеки един момент от живота си,всяка секунда с всяка нова мисъл с всяко ново усещане,защото то ни дава чист опит, от който някои извличат онова тъпо название мъдрост.тъпо, защото според мен е трудно да се вслушаш в мнението на другите.просто като че ли ни е заложено изначално да си мислим, че сме винаги прави.а то и така е по добре.иначе щяхме всички да живеем по един и същи начин без грешки и без нищо.прогресираме, защото обогатяваме себе си като хора, способни да дадат трезва оценка за нещата.а трезвата оценка се появавява с прогреса на мисленето.
Мисленето трябва да се променя.Иначе всички щахме да тътрим на едно и също място без да можем да мръднем.Щяхме да си седим и да си живуркаме.Аз харесвам мисленето си сега.Повече от това, когато бях дете.Защото сега разбирам нещата по-добре ,което несъмнено се е повлияло от егн-то ми. регресът се явява в това да си седиш на старото диридже.Не е важно дали светът ти изглежда само като нарисуван в детска книжка, в която имаш две-три основни неща да правиш-да ядеш, да спиш и да се кефиш. Ясно. Звучи адски привлекателно и лесно ама ми вее и нотка на пълна ленност. Няма смисъл да търсим лесното.Лесните неща не са истинските.Пък и замислете се колко много по- щастливи сте се почувствали, след като сте постигнали нещо след много усилия.
та трябваше да кажа кое е важното.важното е да осъзнаеш, че всичко тук не е хубавко и прекрасно, а да успееш да се намериш истинските усмихнати случки и хора сред боклуците калта и мръсотията.Стероетипите се налагат от самите хора.не от обществото.ясно, че има някви общо приети правила, които всички следваме.ама в крайна сметка се замислете колко от вас са чували-„ти си ебати странния/ата” и се замислете наистина ли живеете в стереотип?
А относно аритметичната прогресия дето била регресия…май когато изживееш нещо, което ти достави нещо като неописуемо щастие се радваш,а не съжаляваш, че не си изживал друго.или поне при мен е така…
тсе, поста ти който уцели в десетката. смях се много отново. споделям го още веднъж с обществото (макар че малцина ще разберат)
представете си някаво МУС(мега унищожително събитие) , което ни хваща неподготвени и ни избива всички… 
(оптимистичо нали?ама просто до сега четох за
двоици сили,ферми и прътове и няма как да е оптимистично) та…ето ни тук след това МУС и чакаме пред вратите на рая,бъбрейки за мача АРСЕНАЛ-ТОТЕНХАМ
със Св.Петър и размишлявайки…;или пък чакаме на ръба на преизподнята и пълним тихо рапидорафи,защото сме обречени цял живот да правим разрези на бор
машини в мащаб 5:1,размишлявайки…;или пък чакаме на брега на реката да дойде лодкаря да ни прекара през Стикс до царството на сенките и се чудим тия пари в
ръцете дали да ги похарчим за цигари или баничка и боза вместо да ги дадем на адския гондолмен,размишлявайки…тук вече всеки избира в коя ситуация да
попаднеаве най-общо си представете нещата които се въртят из главите ни точно преди да поемем към вечността…или поне аз така си ги представям:
Лазаров:…аве една тройчица някой иска ли докато се возим в лодката…
Гачко: …Бахти,казах на Големия да изключва котлона след като запали въглена,че моим да се запалим ама той НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ…на ти ся наргилеРайчо:…аз тука съм връзкар…
Цайса:…Бахти трябваше да отида на поне още една корекция…аве ся трябва да мисля за по-важни неща…хммм дали тук ще има нет…?
Жорката:…Бахти трябваше Цайса да го изключва тоя комп от време на време…Много ясно че ще гръмне и ще ни избие докато спим…
Марто:…Damn…Тоя бобец беше много як…Ама и тоя чай от татул кърти глави…аве нещо много пресъхнах
Ванката:…Следващия път ще си купя билетче…
Сливенския:…Трябваше поне още едно кафенце да изпия в ‘Адмирала’…
Владо Сливен:…Човек,нишо не съм напраил още…ся няма как да заверя от тук…
Владо:…Така и не успях да стана TOP FAN на GANGSTARR…
Станчо:…ко’то’ С брдта мана?
Жорката:…Знайх се че на Мастъра кефалите ще излязат и ще ни погъбят някой ден…
Денито:…Казах му на Марто за тоя чай от татул ама той “не…много е як…” …
Стенци:...Е ся да имаше ено хлябче…
Дени бс:…В Младост обаче е по-мръсно…
Маргото:…Тия облаци дали се държат конзолно…
Рижо:…Извинете че ви безпокоя,но сигурни ли сте че не ви преча тук,ако мога да запитам без да ви безпокоя…
Саскуоч:…Иван,какво това място…
Фродо:…Маляка…
Мълчаливеца:… …. ….
1. Отиваш до банкомат на Първа инвестиционна банка.
2. Избираш английски език.
3. Теглиш произволна сума пари.
4. Вземаш си картата и се забавляваш на това:
5. Кланяш се на Кори, който откри това.
(client): i am a bit confused here
(client): i can park any domain? like http://www.google.com???
(client): how to decide which domain i cannot park?
kori: before you can add the domain, you have to point it to our nameservers
kori: so you can only add domains that you control
(client): what do you mean by point to name servers??
(client): how to know which domain i have control??
kori: the domains which you have bought and paid for
kori: have their own administration panels with your registrar
kori: from there you can point them to different nameservers
kori: if you buy your domains with us, they will automatically point to your account with us and you will only have to add them from cpanel
(client): i see, so for example, i already registered http://www.A.com, now i buy http://www.B.com and park into the site, then if i enter http://www.B.com. it will go directly to http://www.A.com, right?
kori: yes
(client): then what if i park http://www.google.com, it won’t get through?
kori: no, it won’t
(client): ok, so for just now example
(client): if i enter http://www.B.com into browser, and press Enter, the browser bar will show http://www.A.com ?
(client): is it?
kori: yes
(client): ok, thanks very much
kori: you’re welcome
от край време съществуват ония теории, едната за еволюцията, другата за деволюцията. и с дарвин хич не ми се спори в момента, а и няма смисъл защото не ми е точно там мисълта. много източни култури проповядват нищетата на тялото в сравнение с духа, и постепенното му надделяване с течение на времето, в което се състои и същинския регрес. и докато крайните там техни теории разправят как всичко тръгнало от един цял нематериялен разум и ще стигне до най-обикновената безчувствена плът, когато ще настъпи и края на човечеството, мен ми правят впечатление няколко аналогии на тоя регрес, някои по съществени и някои по образно казано.
ако сме в особено настроение и ни се мислят разни недотолкова изпълнени с логика мисли, в каквото съм именно аз в момента, ще забележим че физическото ни житие се състои от простата дума стареене (наречи го и растеж, но според мен той е незначителен пред въпросното стареене). тоест веднага бихме могли да покажем живота като едно бавно тлеене на тялото, докато пламъка не изгасне съвсем. едно дълго умиране и обезводняване на клетките. но както са казали споменатите по горе философи - теглим една майна на тялото, то не е важно. нали духът просперира?
загърбвайки настрана опита който човек натрупва с времето, насочвам внимание към другите неща които той натрупва. мозъка като един огромен ментален хард-диск предполагам че си има някакви капацитети. моя понякога вече взима да се задръства. от мисли. от спомени. от внушения. от цели. и от куп други неща. незнам как е било на времето но си мисля че нашето общество е осеяно от куп фалшиво натикани модели на подражание, в чийто резултат се получава едно огромно масово задръстване. не че наричам вас и себе си задръстеняци, но мен лично много повече ми харесва начина ми на мислене, когато бях 17 годишен. може би беше наивно, глупаво, дори неверно. но определено го предпочитам. наблюдавайки разни други хора усещам подобен вкус в устата. вкус който хич не ми напомня на светъл път нагоре. някои хора ми се виждат по-вглъбени, други по-глупави, трети по-отдалечени. хората обичат да го обясняват с израза - хората растат, променят се. но с изключение на замогването, не виждам много от положителните промени които идват с годинките (освен ако си падаш по болести и отговорности).
казват че живота и щастието са неизменно свързани със разнообразието и впечатлението от нови и невидяни неща. аз съм твърдо зад това мнение. и ако погледнем малко по-философски вселената - като един огромен низ от нови неща на които ти предстои да се впечатляваш бихме могли да кажем, че със всяка минута и със всяко едно ново видяно нещо, купчината от останалите невидяни неща намалява с едно. една дълга аритметична прогресия изразяваща регреса в нашия живот. И макар във вашите очи това да изглежда черногледо, за мен е проста и обикновена истина, която макар да съществува не ни определя. също като смъртта. we all die дето се вика, ама никой не е седнал да реве :). а новите неща са си все още там.
п.с. топката е в тсе. на него се пада честта да брани прогреса и да довърши първата тема на най-новата ни рубрика.
?????????? ???4 - ???????????? (????????)
Always remember - this shit could be worse.
Бяхме си наумили с колегите от групата по Биогеография на България и нашият ръководител Асен Асенов да катерим вр. Ботев тия дни. Обаче времето имаше други планове и силната снежна виелица на билото се оказа значима причина да се върнем назад след няколко часа “драпане” към заветния връх. Е, разбира се, видяхме долината на река Тъжа, която не бе включена в предварителните ни намерения… Така че невидяното Райско пръскало бе компенсирано донякъде с Кадемлийското и Бабското пръскало…
И така… Нека фотовпечатленията сами изразяват…
Към връх Русалка/Марагидик
Жълто море…
Пролетна свежест…
Изглед от кв. Острец, Априлци…
Кадемлийското пръскало…
Мразовци…
Красавец…
Тежка клетва…
Утринна роса…
Саламандър…
“Човекът е човек, когато е на път!”
